Една ивица от полярното сияние липсва от небето. Животните я намират паднала в снега, светеща, разтреперана и самотна. Чудят се как да я върнат горе, докато Дядо Мустак моржът обяснява, че светлината не се качва по стълби, но може да отскача от гладък лед, като от огледало. Тюленчето Пико полира леда с коремчето си, снежната лисичка чисти със снежната си опашка, еленчето Рони подпира второто огледало по-нависоко, а совата Оли дава напътствия отгоре. Първият опит не стига до второто огледало. Наместват го по-ниско, и вторият опит успява! Ивицата отскача право при другите ивици и сиянието отново е цяло.