Водата в оазиса е станала топла и никой не иска да влезе, никой не се забавлява. Совата разказва за легендата: отвъд дюните има син камък, който винаги остава студен. Суриката тръгва, но не сам — взима бързоходката Лили, която тича и знае преките пътеки, гущерчето Геко, което се провира в тесни цепнатини, и камилата, която върви търпеливо и може да носи тежко. По пътя имат препятствия, като залъгващ мираж и пясъчният вятър който ги дразни, но стигат до тъмните скали. Геко изважда от една пукнатина син, гладък камък с бели искрици. Връщат го в оазиса, слагат го до водата и тя бавно се избистря и захладнява. Това наистина е Вечно-Студеният камък от легендата!